Можеби всички се променяме!Рано или късно трябва да пуснем детето в нас да си тръгне,но защо е толкова трудно!Да се примирим със сивотата на човешкия живот,като до сега всичко ни е било цветно и красиво!Не едва ли някои е успял да го стори!И въпреки пораснали във всеки един от нас е останала частица от детския свят-свят пален с забава,свят далечен от мърсотията и калта на възрастните!Да трябва рано или късно да пораснем,запазвайки обаче част от красотата и невинноста на децата,защото тя ги прави така силни,по силни и от оръжията,по силни и от вечността!Единсвеното,което трябва да си отиде от детските ни години-това е доверието,защото в този свят на вълци-ти си агнето и цял живот ще е така,цял живот се бориш,а вярата-тя е най-голямата ни грешка!
   Но сега като се замисля по обстойно над това, ако нея-вярата я нямаше -какво щяхме да представляваме ,как щяхме да се държим! Не мисля че е нужно и нея да губим можеби просто трябва да я притапим и да я допуснем да излезе на светлина чак тогава ,когато се научим да я контролираме!

"Просто дума"

Как за весели неща
да пиша ми кажи,
когато самата дума радост
вече нереално ми звучи.

Случва се
да я изпитвам,
но не такава
че сила и увереност да дава.

Истинското щастие
не съществува,
то станало е
просто дума.

Внушаваме си
че добре живеем,
да си признаем
че не е така не смеем.

Явно свикнали сме
в заблуда да живеем.

01.април.2006

Павката