Седиме двама в ноща,
седим под хилядите светила
и сенките ни в една се сливат,
и с любовта си всичката омраза те убиват!

Нощ се спуска над града
и огасват всички светила
остава само една душа
загубена в свойта самота.

Седиме двама в ноща,
седим под хилядите светила,
ала има там една
сама на този свят душа.

Лицата ни в езерото се оглеждата,
лицето ти не можем там да видим,
лице на загуба,печал,
лице загубило лика си без никой да го е желал.

Не вярвай ти на хулите човешки,
ела и покажи ни твоя вид младешки,
не ща да чуя за измами,
не ща да слушам за това как някой те мами.

Ела при нас и слушай песента любовна,
в тази игра ничия душа не е виновна.

Загубена пътека,кръстопът,
отминал цял един живот.

Нощ се спуска над града,
изгасват всички светила,
остава само моята душа 
да топли твоята ръка.

Седят си двама в нощта,
седят под хилядите светила
и сенките им в една се сливат
и всичката омраза те убиват!

И от хиляди души в нощта те избраха само една!!!!!!!!!